Имунопрофилактика

Имунизация срещу туберкулоза

Прилага се инжекционно в областта в горния край на делтоидния мускул.

При вътрекожното приложение на живата BCG ваксина на мястото на инжектирането се появява папула след 2-3 седмици, която може да се разязви след 6-8 седмица и към края на 3-я месец се образува белег. Наличието на белег се приема като доказателство за проведена ваксинация. Размерът на белега е в тясна зависимост от дозата на приложената ваксина, но може да бъде повлиян и от други фактори, като техника на инжектирането /при неправилно подкожно приложение е по-вероятно да не остане белег/, възрастови и расови особености в реактивността на организма /склонност към образуване на големи цикатрикси/ или особености на ваксиналния щам. Приема се, че има връзка между наличието на белег и защитният ефект на ваксинацията.

За проверка на имунния отговор към BCG ваксината се провежда пробата Манту. Инжектира се 0.1 мл 5 МЕ ППД туберкулин вътрекожно в горната трета на предмишницата. Резултатът се отчита след 72 часа като се измерва диаметърът на уплътнението. Децата с отрицателна реакция под 5 мм подлежат на ваксинация до 15-ия ден след пробата.

До края на втория месец от живота BCG ваксината се прилага без предварителна проверка на туберкулиновата чувствителност с пробата Манту. След тази възраст ваксината се прилага само при лица с отрицателна реакция на пробата Манту.

Проверка за постваксинален белег се извършва на 7-10 месечна възраст.

Противопоказания: клинично проявена форма на HIV инфекция, бременност и имунодефицитни състояния.

Сериозни нежелани реакции на мястото на приложение могат да се наблюдават много рядко при неправилна имунизационна техника: обширни язви над 10-20 мм и студени абсцеси. Леко изразените регионарни лимфаденити не се считат за усложнение

BCG ваксината е съвместима с останалите ваксини, включени в Имунизационния календар. Когато се прилага с друга жива ваксина, това трябва да става едномоментно на различни инжекционни места или като се спазва интервал от 30 дни между приемите.

Имунизация срещу хепатит В

Ваксините срещу хепатит В са създадени чрез рекомбинантна ДНК технология и не съдържат живи вирусни частици, а за производството им се използват дрожди или клетъчни култури.

Изграждането на постваксинален имунитет става след приключване на пълната схема за първична имунизация, т.е. за около 6 месеца.Продължителността на постваксиналният имунитет все още не е точно определена, предполага се, че е минимум 10-15 години дори при лица с много малки или липсващи антитела.

Хепагиг В ваксините се инжектират интрамускулно в областта на делтоидния мускул или в антеролатералната част на бедрото на кърмачетата. Не трябва да се инжектира в глутеалната област, защото това намалява имунологичната й ефективност.

Най-честите нежелани реакции са местни- зачервяване и уплътняване на мястото на инжекцията. Общи реакции се съобщават рядко: повишаване на температурата , обрив, неразположение, главоболие, отпадналост, грипоподобен синдром, артрит, артралгия, миалгия, гастро-интестинални смущения. Тези оплаквания обикновено са умерени и отзвучават спонтанно.

Противопоказания за приложението на ваксината е свръхчувствителност към някои компоненти на ваксината и свръхчувствителност към дрожди.

Хепатит В ваксините са взаимнозаменяеми – ако имунизационната схема е започната с ваксина на един производител, то тя може да бъде завършена с ваксина на друг производител.

Имунизация срещу дифтереия, тетанус, коклюш, детски паралич и хемофилус инфлуенце тип В

Какво представлява дифтерията?

Дифтерия- тежка бактериална инфекция на дихателните пътища , която може да завърши с дихателната недостатъчност, увреждане на сърцето и нервната система.

Какво представлява тетанус?

Тетаничните бактерии навлизат в човешкия организъм при нарушена цялост на кожата- одрасквания, охлузвания, повърностни или дълбоки рани, замърсени с пръст, прах и други.Тетаничните бактерии освобождават токсини, които причиняват болезнени мускулни спазми, гърчове и смърт.

Какво представлява коклюш?

Коклюшът е познат като магарешка кашлица. Това е силно заразна болест, която засяга дихателните пътища и може да продължи 2-3 месеца.Протича с мъчителна кашлица, съпроводена със звук, наподобяващ магарешкото хълцане, откъдето и произлиза името.Възможни са усложнения като спиране на дишането /апнея/, припадъци, мозъчни увреждания, гърчове и дори смърт.

Какво представлява полиомиелит?

Това е вирусна инфекция, която води до парализа на мускулите на дихателната система и крайниците, вследствие на което се получават деформации на крайниците.

Какво представлява хемофилус инфлуенце тип В?

Вид бактерий, който може да причини мозъчен оток, с последващо умствено изоставане, глухота, частична слепота, гърчове, възпаление на епиглотиса, пневмония, миокардит, артрит.

В България имунизацията се извършва с ваксината Pentaxim.

Ваксината е подходяща за употреба на деца от 2 месеца до 3 годишна възраст.

Имунизационната схема включва три последователни инжекции през интервал от 1 месец и реимунизация 1 година след третата доза.Ваксината се прилага мускулно антеролатерално в бедрото.

Ваксината Infanrix-IPV+ Hib може да се прилага едновременно с други ваксини.За инжектирането на всяка от ваксините се използва различно инжекционно място. Едновременното приложение не променя имунния отговор и профила на безопасност на приложените ваксини.

Нежелани странични реакции: Тези реакции се задържат за 3-4 денонощия след поставянето на ваксината.

Чести / 1 случай на 10 дози ваксина/ - загуба на апетит, повишена температура равна на или над 38, раздразнителност, плач.

Нечести / 1 случай на 100 дози ваксина/ - кожен обрив, сърбеж

Много редки / 1 случай на 10 000 дози ваксина/: при недоносени бебета ,родени преди 28 г.седмица - удължаване на паузите между две вдишвания, апнея, оток на целия инжектиран крайник.

Противопоказания за провеждането на ваксината са алергични реакции към антибиотиците полимиксин и неомицин, повишена над 40 градуса температура след приложение на ваксината, колапс, продължителен над 3 часа плач, появил се до 48 час от приложението на ваксината, гърчове, появили се до 3 дни след приложението на ваксината.

Имунизация срещу пневмококи

Стрептококус пневмоние е бактерий, който може да причини тежки инвазивни животозастрашаващи заболявания в детска възраст като менингит, сепсис,окултна бактериемия/бактерии в кръвта/, отит, пневмония.

В България са разрешени за употреба ваксината Синфлорикс и Превенар 13. Синфлорикс е пневмококова полизахаридна конюгатна ваксина, която съдържа 10 серотипа -1,4,5, 6В, 7F, 9V, 14, 18C, 19F, 23F.

Ваксинацията със Синфлорикс включва три инжекции от 2-я месец от живота с интервал от 1 месец между тях и реимунизация на 12 месечна възраст или 6 месеца след третата доза.

Превенар 13 е пневмококова полизахаридна конюгатна ваксина,която съдържа 13 серотипа и така осигурява най-широкото серотипово покритие – 1,3,4,5,6А,6В,7F,9V,14, 18C,19A,19F,23F.Допълнителните серотипове 3, 6А и 19А се срещат все по-често и стават все по резистентни на лечение с антибиотици.

Ваксинацията с Превенар включва три инжекции от 2 месец от живота с интервал от 1 месец между тях и реимунизация между 12 и 15 месечна възраст.

Министерството на здравеопазването препоръчва ваксинация срещу пневмококови заболявания с пневмококова конюгатна ваксина за всички деца до 5 годишна възраст, родени преди 2010 година.

Децата от 2 до 5 години , ваксинирани с Превенар могат да бъдат ваксинирани с една доза Превенар 13 за защита към допълнителните серотипове.

Ваксината против пневмококи може да се прилага едновременно с други ваксини.За инжектирането на всяка от ваксините се използва различно инжекционно място.Едновременното приложение не променя имунния отговор и профила на безопасност на приложените ваксини.

Възможни нежелани реакции:

Чести /при повече от 1 на 10 дози ваксина/-болка, зачервяване и подуване на мястото на инжектиране, повишена температура от 38 и повече градуса, сънливост, раздразнителност, намален апетит.

Нечести /при 1 на 100 дози ваксина/ - диария или повръщане, необичаен плач, апнея при недоносени, родени преди 28 г.седмица

Много редки / 1 случай на 10 000 дози ваксина/: гърчове, алергични реакции.

Преди приложение на противопневмококова ваксина вашият лекар може да ви посъветва да давате на детето си парацетамол или други лекарства превантивно за предотвратяване повишаването на температурата. Това несъмнено ще нормализира повишената вследствие ваксината повишена телесна температура, но защитата /изработването на антитела след ваксиниране/ може да не е толкова добра.

Противопоказания за провеждане на ваксината: алергична реакция към някои от съставките на ваксината, изразяваща се в оток на лицето и езика, сърбящ обрив и затруднено дишане, остро фебрилно заболяване на детето в момента на ваксиниране.

Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола

Съвременните ваксини, предназначени за имунизация срещу морбили, паротит и рубеола са живи, клетъчно-културелни, моно-, ди- и тривалентни и съдържат атенюираните ваксинални щамове на вирусите.

Реактогенността при трите ваксини е свързана с развитието на ваксиналните вируси в организма на имунизирания индивид. Наблюдаваните ваксинални реакции са леки, бързопреходни и наподобяват някои от типичните клинични признаци на естествената инфекция. При морбилната ваксина може да се наблюдава леко до умерено повишение на температурата , катар на ГДП и обрив. При паротитната ваксина може да се наблюдава подуване на задушните жлези, а при рубеолната – повишена температура, обрив и/или лимфаденопатия, по-рядко се развиват ставни болки. Артралгията е значително по-честа в следпубертетна възраст. Всички тези постваксинални реакции се явяват между 5-12 ден от приложението на морбилната и рубеолната ваксина и след 12 ден при паротитната ваксина.Следователно заболяванията, които възникват веднага след имунизацията не бива да се приемат за ваксинални реакции, а трябва да се диагностицират и лекуват навременно.

Ваксиналните вирусни щамове /морбилни, паротитни, рубеолни/ не се предават от имунизираните индивиди на техните възприемчиви контактни. По тази причина не съществува риск за бременните или имуносупресирани пациенти при имунизация на деца или други лица в тяхното обкръжение.

Бременността е основното противопоказание за приожение на живите морбилни, паротитни и рубеолни ваксини.Това изискване важи особено много за рубеолната.

В България е регистрирана и разрешена за приложение следната ваксина с морбилна, паротитна и рубеолна компонента Priorix.

Няма горна възрастова граница за приложението на ваксината!

Имунизация срещу тетанус при нараняване

Екстрена профилактика при нараняване

Незабавно се инжектира една доза от 0.5 ml ТТ успоредно с хирургичната обработка на раната. Не се спазват медицински противопоказания!!!

Не се инжектира ТТ при наранени лица само ако предшестващата реимунизация срещу тетанус е извършена преди по-малко от една година.

Нежеланите постваксинални реакции се изразяват в зачервяване, подуване и уплътнение, съпроводени от лека болезненост По-рядко се наблюдава слабо до умерено, бързопреходно повишаване на температурато за 1-2 дни. Други общи реакции, които се развиват много рядко след имунизация с ТТ са алергични реакции като уртикария и едем на Квинке и грипоподобен синдром в първите 12 часа след имунизацията.

Тетраксим

Тази ваксина предпазва децата от преболедуване от дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

Общата препоръчвана схема включва първична ваксинация, състояща се от три инжекции с едномесечни интервали помежду им, започваща от двумесечна възраст, последвани от реимунизация с 1 доза по време на втората година от живота и втора реимунизация на 12 годишна възраст.

Възможни нежелани реакции:

Най-чести реакции са раздразнителност, зачервяване и уплътняване на мястото на инжектирането. Тези признаци възникват в рамките на 48 часа след ваксинацията , преминават спонтанно и не изискват специфично лечение.

Ваксина срещу хепатит А

Хепатитът е вирусна инфекция на черния дроб, вследствие на която той увеличава размерите си и настъпват нарушения в неговата функция.

Вирусът на хепатит А е силно устойчив във външната среда и издържа продължително както на замразяване, така и на висока температура.Източник на болестта е болният човек.При малките деца болестта често протича безсимптомно, т.е. при тях не се наблюдава характерното за болестта пожълтяване на кожата.Вирусът на хепатит А се разпространява по фекално-орален път, т.е. навлиза в организма през устата, размножава се в черния дроб и се отделя чрез изпражненията. Децата се заразяват при консумация на заразена храна или заразена вода от непроверен одоизточник, замърсени играчки, които се поставят в устата или при близък контакт със заразено дете.

Най-честите симптоми на хепатит А са повишена телесна температура, силно изразена отпадналост, коремна болка, гадене, повръщане, потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията.Няколко дни след това се появява и пожълтяването на кожата и склерите. Но е напълно възможно и заразеният с хепатит А да няма никакви симптоми на болестта и без да знае, че е болен, да заразява околните.

Заболелите от хепатит А се лекуват чрез изолация в инфекциозно отделение.

В Блгария са разрешени за употреба ваксините Havrix 720 и Avaxim 80 U.

Ваксините се препоръчват за активна имунизация срещу инфекция , причинена от хепатит А, на деца, контактни с вече инфектирани лица, както и при деца с хронично чернодробно заболяване, включително хронични носители на хепатит В и хепатит С.

Пълният имунизационен курс с Havrix 720 се състои от две дози, като втората се поставя от 6 до 60 месеца след първата.Ваксината е предназначена за деца и юноши от 1 до 18 години.

Пълният имунизационен курс с Avaxim 80 U се състои от две дози, като втората доза се поставя от 6 до 18 месеца след първата доза.Ваксината е предназначена за деца от 1 до 15 години.

Ваксините срещу хепатит А могат да се прилагат едновременно с другите детски ваксини.

Имунизацията срещу хепатит А е препоръчителна съгласно имунизационния календар на Република България.

Ваксината се инжектира мускулно в областта на делтоидния мускул при големи деца и в антеролатералната част на бедрото при малки деца.

Възможни нежелани реакции: появяват се в рамките на 48 часа след ваксинирането и преминават спонтанно без лечение. Изразяват се в наличие на болка, зачервяване и подуване на инжекционното място, главоболие, гадене, повръщане, коремна болка, диария, мускулно-ставни болки.

Противопоказания за провеждане на ваксинацията са свръхчувствителност към съставките на ваксината, неомицин и полисорбат, остро фебрилно заболяване в момента на имунизацията.

Twinrix

Комбинирана ваксина срещу хепатит А и хепатит В.

Хепатит В се предава чрез кръв, но и чрез всички телесни течности, включително урина, пот, сълзи, слюнка, сперма, при контакт с които е възможно заразяване дори при охлузване, спортна травма, манипулации с нестерилни инструменти.Хепатит В има свойството да хронифицира и може да доведе до цироза, рак на черния дроб, чернодробна недостатъчност.

Ваксината е подходяща за родените преди 1992 година, неваксинирани и неболедували от хепатит А и хепатит В.

Стандартната имунизационна схема включва три дози в рамките на 6 месеца, като интервала между първата и втората доза е 1 месец, а между втората и третата – 5 месеца.

Ротарикс

Това е жива ваксина, срещу заболявания причинени от ротавируси серотипове G1P[8], G2P[4], G3P[8], G4P[8], G9P[8].

Стандартната имунизационна схема включва две дози, като първата може да се приложи след навършване на шестседмична възраст. Между първата и втората доза трябва да има интервал не по-малък от 4 седмици. За предпочитане е курсът на ваксинация да бъде проведени преди навършване на 16 седмици, но задължително трябва да бъде завършен до 24 седмична възраст.

Ваксината се прилага през устата.Няма ограничения в приема на храни и течности от децата във времето преди или след ваксинацията.Ако детето изплюе или повърне по-голямата част от дозата ваксина, по време на същото посещение може да се даде единична заместителна доза.

След ваксинация ваксиналния вирус се отделя с изпражненията, като пиковата екскреция е около 7- мия ден.Лицата, които са контактни с наскоро ваксинираните, трябва да спазват добра лична хигиена /например да си измиват добре ръцете след смяна на пелените/.

Ваксината може да бъде прилагана едновременно с моновалентни или комбинирани ваксини срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип В, полиомиелит, хепатит В, пневмококова конюгатна ваксина и менингококова серогрупа С конюгатна ваксина.Имунните отговори и профилите на безопасност на приложените ваксини не се повлияват.

Нежелани реакции: загуба на апетит, повръщане, диария, коремна болка, флатуленция, раздразнителност, плач, нарушения в съня, повишена температура.При прилагане на ваксината при недоносени родени преди 28 г.седмица трябва да се има предвид потенциалният риск от развитие на апнея и необходимостта от проследяване на дишането за период от 48-72 часа след ваксиниране.Тъй като ползата от ваксинирането втази група новородени е по-голяма, то ваксинирането трябва да се направи без отлагане.

Противопоказания: свъхчувствителност към активните вещества на ваксината или някое от помощните вещества, претърпян обтурационен илеус с инвагинация, деца с некоригирана малформация на гастроинтестиналния тракт, деца с известен или предполагаем имунен дефицит, деца с HIV инфекция, остро фебрилно заболяване.