Епилепсия в детска възраст
Много са неправилните представи, които съпътстват и до ден днешен епилептичната болест, която съществува още от момента на появата на човечеството.. За съжаление това води до десоциализация на болните деца и техните семейства. В действителност днес е ясно, че това е болест при която настъпва пристъпно разстройство на мозъчните функции, вследствие на което се нарушава съзнанието, контрола на мускулатурата и сетивността.Много известни личности - императори, учени и писатели са страдали от епилепсия. В България около 80 000 души са засегнати от тази болест.
Какво всъщност представлява епилептичната болест?
Мозъкът се състои от гъсто преплетени нервни клетки, които комуникират помежду си чрез електрически импулси, като по този начин се контролират функциите на органите и движенията на тялото. При епилепсия този механизъм на взаимодействие е нарушен, поради едновременното активиране на група нервни клетки и възникване на стотици хиляди електрически импулси. Освобождаването на този свръхмерен електрически заряд води до появата на гърч/припадък.. При епилепсия припадъците настъпват многократно и без провокация.
Форми на епилептичната болест
Съществуват различни форми на епилептичната болест и различни видове епилептични пристъпи. Причините обуславящи това заболяване са многобройни – генетични фактори, инфекции на мозъка, нарушения в обмяната на веществата, мозъчни травми и тумори, нарушения в мозъчното кръвообращение, заболявания на майката по време на бременността, усложнено раждане, при което детето изпитва недостиг на кислород. Когато обаче обстойното изследване не установи такива причини се говори за идиопатична епилепсия.
Независимо от причините се различават 2 основни групи пристъпи – огнищни/частични/ и генерализирани. При огнищните е налице пространствено обособено епилептично огнище в мозъка, а при генерализираните се засяга едновременно кората на двете мозъчни полукълба. Най-известната форма е големият епилептичен припадък – гранд мал. Той започва с внезапна загуба на съзнанието и скованост на мускулатурата на тялото. Болният пада внезапно, дишането спира, лицето придобива синкав оттенък, погледът е неподвижен, зениците са разширени, настъпва неволно изпускане по малка нужда. След около 30 секунди започва ритмично потрепване на ръцете, краката, мускулите на лицето и обилно слюнотечение. След около 1-2 минути дишането и съзнанието постепенно се възстановяват, но болният е объркан, оплаква се от главоболие и повишена сънливост. Характерно е, че болният няма спомен за случилото се.
Обикновените огнищни пристъпи не нарушават съзнанието, докато при сложните това е налице. Съществуват и форми на епилепсията, които са характерни само за определени периоди от детството, което се свързва с определени етапи от съзряването на мозъка.
В повечето случаи припадъкът настъпва неочаквано като гръм от ясно небе. Понякога има предвестници –часове или дни преди припадъка , състоящи се в главоболие, лошо самочувствие, липса на апетит. В около 10 % от случаите непосредствено преди загубата на съзнание се появява аура – от гръцки полъх на вятър – това е своеобразно и трудно описуемо, произлизащо от стомаха “странно “ усещане. Аурата настъпва задължително при сложните огнищни припадъци. По нея може да се съди за областта на мозъка, в която започва припадъка. Най-драматичната проява на епилептичната болест обаче е епилептичният статус. Това е застрашаващо живота състояние, характеризиращо се с поява на последователни пристъпи без възобновяване на съзнанието между тях.
Какво трябва да направите при настъпване на припадък?
Спазвайте най-важното правило: запазете спокойствие!!! Необходимо е детето да бъде изнесено от зоната на опасност: извън улицата, далеч от вода или перила, стълби. Отдалечете всички предмети, с които то може да се нарани.. Освободете тялото от стягащи дрехи. Не поставяйте нищо в устата. Не предприемайте дишане уста в уста. След преминаване на припадъка обърнете детето в странично положение, за да може слюнката свободно да изтича от устата.Изчакайте момента на проясняване на съзнанието. Междувременно повикайте лекар от “Бърза помощ”.
Фактори, провокиращи появата на епилептични пристъпи
Най-често това са рязкото спиране на лечението, температурни състояния, лишаване от сън, фотостимулация от телевизионния екран, компютъра, електронни игри, цветомузика.
Диагноза
Прилагат се множество диагностични методи, чието значение и приложение следват логиката на клиничното мислене. Като програма минимум е достатъчна анамнезата, клиничният преглед от педиатър специалист и детски невролог, лабораторно изследване на кръв и урина, рентген, електроенцефалограма /ЕЕГ/ и компютърна аксиална томография /КАТ/. Стандартната ЕЕГ е основен метод на изследване при епилепсия, който подпомага разграничаването на видовете епилепсия, проследяване ефекта от лечението. Преценката и интерпретацията на ЕЕГ трябва да се извършва много внимателно и отговорно на базата на добрата квалификация.
Как се провежда лечението?
Лечението изисква голямо умение, базиращо се на широки познания. С особена сила важи принципът, че се лекува не болестта, а всеки отделен болен. То се базира на два основни принципа – общи мерки и медикаментозна профилактика. В определени случаи се прилага хирургично лечение. Преди всичко е важно болните и родителите да бъдат адекватно ориентирани за същността на заболяването и за необходимостта от многогодишна терапия.
Медикаментозното лечение трябва да започне след сигурно поставена диагноза. Ако съществува диагностично съмнение, препоръчва се въздържане. Не трябва да се надценява ролята на ЕЕГ и да се започне лечение обосновано само на това изследване. Целта на лечението е да се предотвратят припадъците, или ако това е невъзможно, да се снижи значително техния брой и интензивност. Изборът на подходящо лекарство зависи от вида на припадъка, резултатите от ЕЕГ и индивидуалната поносимост към медикамента. Ако първите опити за лечение не доведат до желаните резултати, не трябва да се губи търпение. Лечението започва с постепенно нарастване на дозата. Така организмът постепенно привиква към лекарството, което намалява и страничните му действия. При достигане на подходящата доза, тя може да се поддържа в течение на няколко години. За проверка на лечението лекарят извършва анализ на кръвта за определяне на нивото но лекарството – то трябва да бъде ниско доколкото е възможно, но и високо, доколкото е необходимо за премахване на припадъците.
Противоепилептичните лекарства, както и другите лекарствени средства могат да предизвикат странични явления, които се проявяват основно в началото на приемането им. Но те не могат да се сравнят по никакъв начин с ползата от приемането им. Ако въпреки всичко е налице непоносимост, то тогава се препоръчва смяна на препарата.
Лечението може да се прекрати, ако в продължение на три години припадъци не са получавани, под ЕЕГ контрол и по преценка на лекуващия лекар. Болните обаче трябва да останат под диспансерно наблюдение.
Честа реакция на семейството е свръхпротектиране на детето с епилепсия. Тези деца трябва да израснат свободно и нормално..Непрекъснатото щадене на детето или непрекъснатите повишени изисквания предизвикват стрес.. Разумното решение е да се разглежда детето като обикновен нормален малък човек, за когото се полагат повече грижи само в областта на здравето.
Ако детето посещава детска градина или училище родителите трябва да уведомят възпитателите за болестта на тяхното дете. В училището в повечето случаи детето може да се занимава със спорт. Но ако припадъците са чести, трябва да се говори с лекуващия лекар за подходящия вид спорт и степента на тренировъчно натоварване.За съжаление изборът не е широк. Така например болните трябва да се откажат от плуването напълно. Дори под наблюдение, това е прекалено висок риск. Болшинството от случаите на нещастни инциденти със смъртен изход при болни с епилепсия са се случили във водата. Дори и у дома, когато се къпят във ваната – вратата на банята да бъде винаги отворена, за да се окаже помощ при нужда. Детето не бива да се занимава с тези видове спорт, при които съществува риск от падане отвисоко - езда, ски, кънки, гимнастика на уреди, каране на велосипед. За пациенти с чести припадъци най-подходящи са разходките на чист въздух и свободните гимнастически упражнения на земя. От колективните спортове се препоръчват хандбал, баскетбол, волейбол.
Разумната организация на живота у дома е крайно важна. Много е важно детето да ляга и става от сън в едно и също време, да не се прекалява с телевизията и компютъра.
Увереността в собствените сили има голямо значение за самочувствието на детето. Когато болните деца станат вече достатъчно големи, на тях трябва да се възлагат определени отговорности за собственото здраве. Това означава, че трябва сами да следят за приемането на таблетките . В зависимост от възрастта на детето родителите трябва да упражняват повече или по-малко внимателен контрол. Всички разговори за припадъците трябва да се водят открито. Обсъждането им предпазва от самосъжаление, което подтиска собствената инициатива. Благодарение на разумната организация на живота, стриктното спазване съветите на лекаря и тясното сътрудничество между специалиста и семейството, децата с епилепсия могат да намерят своето място в живота като пълноценни личности.