Следваксиналните реакции са естествени, но не задължителен спътник на ваксиналния процес.
Нежеланите реакции се разделят на :
1.Местни: проявите са около мястото на инжектиране на ваксината
2.Системни - развиващи се в рамките на няколко минути до 1 час след манипулацията По-чести са при съществуване на рискови фактори от страна на детето
3.Общи реакции – дължащи се на директно действие на ваксиналния агент. Развиват се след латентен период. Различават се по честота на проявление и по специфична изява при различните ваксини.
4.Предполагаеми следваксинални реакции – свързване на заболяване ., нямащо доказана причинно-следствена връзка с приложението на ваксината, но с първа клинична изява след въвеждането й.
По честота нежеланите сладваксинални реакции се определят като чести, редки и много редки, а по тежест като леки и тежки.
Клинична характеристика на следваксиналните нежелани реакции
1.Местни – могат да бъдат наблюдавани при всички видове ваксини. Изразяват се най-често в зачервяване около мястото на инжектирането /обикновено в първите 24-48 часа/, оток, болка, уплътнение на кожата и подкожието. Развитието на абсцес, флегмон или друг възпалителен процес не е нежелана реакция. При съвременните ваксини и техники на имунизиране развитието на вторични бактериални инфекции е недопустимо. По-често местни реакции се наблюдават при приложението на бактериални ваксини и токсоиди /ДТК, ДТ, ТАП, хемофилусни ваксини/ и по-рядко при вирусни ваксини.
Често местните реакции са съпроводени с фебрилитет. Честотата им варира от 0.5-10 % Не са контраиндикация за следващата доза ваксина или за реимунизация.
2.Системни – проявяват се като астма, уртикария, ангиоедем. Най-тежката клинична форма е анафилактичният шок. Той е наблюдаван при всички видове ваксини, но по-чест при вирусни ваксини, култивирани на кокоши ембриони
Препоръчва се при лица с фамилна обремененост за алергични заболявания от атопичен тип, както и при други видове алергия ваксините да се прилагат след предварителна подготовка на лицето
3.Общи реакции
С най-голяма честота са общите нежелани реакции при коклюшната ваксина. Те се изразяват в неспокойствие, сънливост, непрекъснат плач повече от 3 часа, гърчове.
Широко разпространеното мнение, че алергията към протеина на кравето мляко е абсолютна контраиндикация за приложение на коклюшна ваксина, няма реално потвърждение н литературата, поради което в Наредба 2 /2000 г. атопичният дерматит е посочен като контраиндикация за всички ваксини само в период на екзацербация.. В много страни вече е въведена в употреба ацелуларна коклюшна ваксина, при която нежеланите следваксинални реакции се установяват в много по-малък процент от имунизираните. Такива има вече и в България.
Специфична нежелана реакция при живата орална поливаксина е развитието на следваксинални парализи при имунокомпетентни лица и техните контактни. Тези случаи се дължат на възвръщане на невровирулентността на вируса при размножаването му в чревния тракт. Ваксинално-асоциираните парализи са с честота 1 случай на 2.5 – 3 милиона дози. Рискът е най-висок както за имунизираните, така и за контакните при първи прием на орална полиоваксина. В страните , в които се използва живата орална ваксина, при деца с имунен дефицит трябва да се прилага само инактивирана полиоваксина. В България се ползва вече само инактивирана полиомиелитна ваксина.
При живите вирусни ваксини срещу морбили, паротит и рубеола се наблюдават следваксинални клинични прояви , наподобяващи клиничната картина при естествено протичане на инфекциозния процес. Тези нежелани следваксинални реакции се явяват от 5 до 12 дни след приложение на морбилна и рубеолна ваксина и 12 дни след приложение на паротитна ваксина. Изразяват се във фебрилитет, катар на горните дихателни пътища, обрив, лимфаденомегалия, артралгия, леко увеличение на паротидните жлези. Тези реакции преминават спонтанно без лечение.
Следваксиналните нежелани реакции при приложение на рекомбинантните ваксини против хепатит В са артралгии, миалгии, обриви, преходно повишение на трансаминазите, главоболие, гадене и повръщане, фебрилитет.
Подобни са и реакциите след приложение на инактивирана ваксина срещу хепатит А
4.Предполагаеми следваксинални реакции
Съществуват съобщения за развитието на тежки заболявания след приложението на различни ваксини /инактивирани, живи, рекомбинантни/ -ревматоиден артрит, кожна форма на лупус, неврити, синдром на Guillain-Larre, хематологични и бъбречни увреждания и др. Липсват ясни критерии за съществуването на причинно-следствена връзка между ваксина – заболяване. Липсва статическа достоверна разлика в броя на заболелите от посочените заболявания при имунизирани и неимунизирани.
Когато се анализира съотношението полза-риск, на везните винаги трябва да де поставят както вероятните нежелани реакции, така и възможните последствия от инфекциозните заболявания.
Алергични реакции след имунизации
Страхът от алергични реакции е най-честата причина за освобождаване от имунизации. В действителност обаче нежеланите постваксинални реакции /локални или общи/ рядко се дължат на алергия. В последния случай най-често се касае за проява на свръхчувствителност към някоя от допълнителните съставки на ваксината – стабилизатори, консерванти, антибиотици /присъстващи в следи в някои ваксини/. Подобни прояви на лекарствена алергия са възможни, но се наблюдават рядко при малките деца, защото обикновено те все още не са сензибилизирани към най-често използваните в производството на антибиотици ваксини /стрептомицин, полимиксин, неомицин/.
Рискът от алергична реакция при деца с доказана свръхчувствителност към яйчен белтък /генерализирана уртикария, понижаване на кръвното налягане или обструктивни прояви от ГДП и ДДП след консумиране на яйца/, трябва да бъде отчетен при прилагане на грипни ваксини и ваксина срещу жълта треска. Съвременните ваксини слещу морбили, паротит и рубеола се произвеждат чрез култивиране на вирусите от в клетъчни култури, поради което могат да се прилагат и при деца, алергични към яйчен белтък, без да е необходимо да се извършва предварително тестуване.
